01.03. 2017 – 30.11.2020.
Пети сезон продължават възобновените археологическите разкопки на раннонеолитното селище Слатина – София под ръководството на чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов. Финансирани са от Столична община по проект на Студентско читалище „Св. Климент Охридски 1997“, София, с ръководител Румен Христов по Програма 5 „Историческо наследство, социализация на недвижими културни ценности“ на Столична програма Култура.
Селището се намира в южната част на Софийското поле на левия бряг на Слатинска река, приток на р. Искър. Днес попада частично в североизточната част на научния комплекс на БАН на IV км. Площта му е била около 300 дка, но голяма част от културния пласт е унищожена в резултат на строителни дейности. Запазената част на селището е около 8 дка.
Археологическите проучванията през 2017 г. са съсредоточени в около 400 кв. м в западната периферия на обекта и имат за цел окончателното проучване на две изгорели къщи със значителни размери и сложен план – едни от най-големите в Европа в края на VII – началото на VI хил. пр. Хр.
Едната къща (VII. 2-3) е изцяло разкрита и има площ около 150 кв. м. Дългите ѝ стени (с посока север – юг) са дъговидно извити. Включва три почти еднакви по площ помещения, във всяко от което има една куполна пещ, няколко големи зърнохранилища и много керамични съдове, както и две по-малки странични стопански помещения (на късата северна и на дългата западна стена), в които на място са изградени множество хранилища.
Другата къща (VII.1) също е със значителни размери и добре запазени съоръжения, като тя частично попада извън рамките на проучвания участък. До момента в нея са установени пет помещения, като всяко разполага с куполна пещ и големи зърнохранилища, по пода има множество керамични съдове. Площта на постройката е над 160 кв. м.
През тази година се установи наличието и започна проучването на два рова със символично-охранителни функции, който са ограждали най-ранното селище край Слатинска река.
Неоценимо съдействие на разкопките оказват Българска академия на науките и Столичния инспекторат.
В рамките на проекта е реализирана изложбата „В зората на европейската цивилизация: Слатина-София на 8 хиляди години”, организирана от Регионалния исторически музей – София в партньорство с Националния археологически институт с музей на БАН. Официалното откриване се проведе на 17 май 2018 г. На церемонията присъстваха кметът на София Йорданка Фандъкова, заместник-кметът доц. д-р Тодор Чобанов и заместник-председателят и чл.-кор. на БАН проф. д.и.н. Васил Николов.
В експозицията са представени чрез находки над десет праисторически къщи, разкрити и проучени на терен. Те са от различни етапи на обитаване на раннонеолитното селище, което се датира в периода от края на VII до първата половина на VI хил. пр. Хр.
Сред включените в изложбата експонати фигурират: керамични съдове, включително бялорисувана керамика, култови масички, тежести за стан, фрагменти от антропоморфни съдове, антропоморфни и зооморфни фигурки, костени инструменти и амулети, предмети изработени от рог, каменни сечива (брадви, длета, тесли) и др.
2018
През 2018 г. археологическите разкопки отново бяха съсредоточени в западната периферия на обекта върху площ около 400 кв. м.
През настоящия сезон окончателно беше проучена разкритата част на къща VII.1. Беше разкрита и документирана и част от друга къща от VII-мо ниво – VII.4, разположена южно от къща VII.2-3. Проучена е само най-северната ѝ част – северната стена и две глинобитни зърнохранилища, останалата част от нея попада извън рамките на разкопавания участък, под южния профил на обекта.
Установи се със сигурност наличието на по-ранно строително ниво – VIII. Към него се отнасят лошо запазените останки от четири пещи, вероятно с четириъгълен план, и съответните подови нива към тях.
Проучени са три дъговидно извити рова, съществуването на два от които е установено през миналата година. Те заграждат най-ранното селище в тази част на речната тераса. Вкопани са в стерилната основа и са запълнени са в резултат на естествени процеси. Най-външния ров е проучен частично. Западната му част остава извън разкопаваната площ. Той има запазена ширина от 2,5 м и дълбочина до 1 м. Средният ров е най-добре запазен – проследен е на дължина около 30 м. Ширината му е 2-2,5 м, а дълбочината 1-1,5 м. Източната му външна стена е полегата, а западната е отвесна. На дъното на рова, по цялото му протежение, непосредствено до западната стена е разкрита редица дупки от стълбове с различен диаметър (15-25 см), разположени сравнително близко един до друг (10-20 см) – вероятно от дървена стена, издигната от външната страна на селището. Най-вътрешния ров, представлява строителна траншея за стена. Има ширина около 50 см и дълбочина около 60-70 см. На дъното му са разчистени дупки от стълбове с диаметър около 20 см, разположени на разстояние 10-15 см. Трите рова са сравнително успоредни един на друг, но теренните данни не дават възможност със сигурност да се определи тяхната синхронност или асинхронност. Датират се най-общо на границата 7-мо/6-то хилядолетие пр. Хр.
2019
През месеците май-юни 2019 г. бяха проведени археологически разкопки в границите на раннонеолитното селище Слатина-София. Проучванията през 2019 г. са съсредоточени на площ от 200 кв. м, разположена източно от разкопавания до момента участък. Проучените през тази година културните напластявания хронологически се отнасят към втората половина на ранния неолит (група Кремиковци) – около втората четвърт на VI хил. пр. Хр. При разкопките през тази година частично беше проучена опожарена постройка от втората половина на ранния неолит. Интересното при нея е, че тя е първата двуетажна къща документирана при проучванията на селището, а и единствената от този период в границите на Софийското поле.
При разкопките бяха открити редица интересни артефакти, които ще обогатят фонда на РИМ София – нефритена миниатюрна тесла, костена игла със зооморфен край и пр.
2020
При разкопките през 2020 г. частично беше проучена опожарена постройка от втората половина на ранния неолит. Интересното при нея е, че тя е първата двуетажна къща документирана при проучванията на селището, а и единствената от този период в границите на Софийското поле.
При разкопките бяха открити редица интересни артефакти, които ще обогатят фонда на РИМ София – нефритена миниатюрна тесла, костена игла със зооморфен край и пр. Проектът се реализира с известно закъснение поради пандемията от Covid19 и поради заетостта на екипа археолози с ръководител проф. д-р Васил Николов по аварийни разкопки на стратегически обекти в страната.
По проект „Раннонеолитно селище Слатина-София – корени на европейската цивилизация“ на Студентско читалище Св. Климент Охридски 1997 е създаден документалния филм „Неолитно селище Слатина“. Сценарий: Михаил Ненов, Режисьор: Яни Янев, Оператор: Румен Василев а.б.о., Анимация: Яни Янев, Музика: Павел Стойчев Surbahar, Продуцент: Румен Баросов. Във филма участват археолозите: чл. кор. проф. д.и.н. Васил Николов и д-р Десислава Текорова.
