Място: с. Ощава, Санданско
Историята на горяните в Пиринско рядко се припомня. Тя остава по ръбовете на паметта – предавана тихо, между стари снимки и неизговорени страхове. Но в района на Сандански името на един човек се помни и до днес: Герасим Тодоров Николов от Ощава.
След 9 септември започва нова власт, нови хора, нови подозрения. Герасим Николов не е бунтовник по характер – бил е лесничей в Гърция, гледал е разсадник, връща се в Ощава и става председател на местната кооперация. Но един съселянин, „нов големец“ от партията, го намразва. Обвиняват го в злоупотреби, подгонват го, и от принуда – не от идеология – той излиза в Пирин планина. Там към него се присъединяват и други: млади, уплашени, подгонени хора. Властта ги нарича „банда“, „врагове на народната власт“.
Започва преследването.
Огромната блокада обхожда половината Пирин – от гара Пирин през Градешница до Плоски. По тези места се образуват малки групи като тази на Йордан Руйчев от Плоски, който също бяга от обвинения. Властта стяга обръча. Участниците решават да се разпръснат, но Герасим остава най-търсеният.
В една книга, написана от Кум Монев от Градешница, е описан най-тежкият епизод. Полицията изпраща агент – човек с обикновен ум и тежък живот – със задача да убие Герасим. Той влиза в отряда, но Герасим изпитва всички новодошли.
„Откъде да знам – казва му той – че не си провокатор?“
Агентът не успява да изпълни задачата. Връща се, после отново е пратен. Герасим изпраща „опашка“ след него и разбира: той е вербуван.
Следва разпит. Мъжът не признава нищо – нито кой го изпраща, нито защо. Силен характер, упорит, мълчалив. Побоят не помага. Накрая го карат да изкопае сам гроба си.
„Това ти е последната възможност – казва Герасим. – Кажи кой е.“
Но той не казва.
И го разстрелват.
Историята е видяна и от младо момче – Георги Сучев от Илинденци. Ученик в Сандански, живее на квартира при Славчо Гайгуров, роднина на Ванга – интелигентен и уважаван човек. Славчо също е арестуван от милицията, бит, малтретиран, и умира месец след освобождаването си. Момчето вижда всичко това и когато агентът упорито мълчи пред Герасимовия отряд, дори се нахвърля да го бие – „това е за Славчо“, казва той.
После, когато блокадата се затяга, момчето се укрива в изоставена турска къща в Илинденци. Домакините го пазят две седмици. Но младостта е нетърпелива – и той решава да се прибере при родителите си. Веднага разбират, че е там. Крие се в изба, в която омекват тютюневите сандали.
А Герасим?
Той е сред последните заловени. Накрая е ликвидиран през 1948 г. – година след създаването на неговата група. За съдбата на хората, които го подкрепят, малцина говорят. Делата са били тайни, информацията – забранена.
Това са горяните от Пирин – хора между страха и честта, между наказанието и последната надежда.
Истории, преживени на ръба на планината и на ръба на живота.
