Място: с. Любовище
Над село Любовище, на един висок хълм, се издига нов параклис. Камъните още се белеят, варта ухае, а вятърът от Рожен идва откъм планината и разнася звъна на малката камбана. Построен е с дарения и със сили, които не идват само от човешките ръце.
Бай Атанас е човекът, който го е съградил. Роден е в Любовище, работил е като миньор, прекарал живота си в недрата на земята – копаейки, строейки, оцелявал под тежестта ѝ. Преди години преживява пожар и оцелява като по чудо, но с 40% изгаряния, два месеца в болница „Пирогов“ и безброй болки и страдания. „Всичко с Божията помощ! – казва. – Затова реших да направя параклиса“.
От идеята до първата копка минават повече от двадесет години. Дълго не можели да намерят място – някой държал най-хубавия парцел и не искал да го даде. После този човек се разболял, поразмислил и казал „Да“. И сякаш това било знак – време е!
Мястото не е избрано случайно – на кръстопът, високо, където според старите легенди параклисите пазят живите и душите на починалите. Дарители помагат за съграждането – някой дава бетон, друг камък от Самоков, трети носи икона. Бай Атанас сам работи на строежа, ден след ден, със съпругата си.
Името на параклиса „Свети Илия“ не е избрано случайно. На два пъти, точно на Илинден, на бай Атанас му се случват странни неща – знаци, които не може да обясни. „Разбрах, че не е случайно – казва. – Илия ми подсказа!“. А и един от големите дарители носи същото име – Илиев. Така съдбата на хората и на светците сами назовават храма.
Днес параклисът е почти готов. Под олтара вече са поставени имената на дарителите – изписани с благодарност. Курбан ще има, когато бъде осветен параклиса.
А до тогава, всеки, който мине край Любовище, може да спре за миг и да види как вятърът минава през стените на новия храм – и сякаш казва тихо: „Всичко се гради, когато човек вярва“.
