Място: с. Гега
Гега е едно от онези погранични села, които сякаш стоят на ръба между две земи, но принадлежат изцяло на една – своята. То е селото с най-голямо землище в района: от Лебница чак до Струмешница, стигащо до Златарево. Част от старите му махали днес остават зад границата, но в съзнанието на местните те си остават „Геговски“.
„Хората там са 90 процента наши“, казва Симеон Китанов, дългогодишен кмет на Гега.
Поколения оттатък търсят корените си в тукашната църква – рождени дати, венчавки, минало. Границата е прекарана, но родът – остава.
През десетилетията местните често биват наричани „македонци“. Някои го приемат като географско понятие, други – като объркване, родено от историята. Но повечето хора в Гега се чувстват категорично българи. „В околията на Поградец 80–90 процента са си българи“, казва кметът. „Говорим си еднакво, разбираме се – не знам ние ли говорим македонски, те ли български… но истината е в корена.“
От другата страна на браздата почти всеки има роднини. Но много от хората там, особено около Струмица, по думите на Симеон, са вече „посърбени“ от годините пропаганда. Най-близкото село отсреща – днешното Ново Конярeво – е създадено след прокарването на границата, когато сръбските власти изпращат там митничари и полицаи и им строят къщи. Името му някога било „Реденичко къщи“ – и самата история го доказва.
В архивите на Гега също личат следите на епохите. В регистрите понякога едно и също семейство е записвано ту като „македонци“, ту като „българи“. Историята се е опитвала да променя самоличности на хартия, но не е успяла да го направи в сърцата на хората.
А споменът за свижданията през границата остава жив. Първо били в читалището на Златарево – срещи, събиращи разделени семейства, които са чакали десетилетия да прегърнат своите хора от другата страна.
Гега е такова място – село на ръба на границата, но с душа, която не признава разделителни линии. Място, където корените са по-силни от картите, езикът – по-упорит от политиката, а паметта – по-силна от времето.
