Място: с. Гега
В подножието на Огражден, където планината среща тишината на южните склонове, се е сгушило село Гега – духовно богат край, както самият Симеон Китанов обича да казва. Тук, в 1954 година, той се ражда и тук преминава почти целият му живот – живот, от който над три десетилетия са посветени на служба към хората.
Гега навремето било живо, кипящо село – училище до осми клас, пансион с над триста деца, родилен дом, медицински пункт, зъболекар. „Нямаше чудеса или богатства“, спомня си той, „но имаше хора – будни, интелигентни, природно надарени.“
Постепенно, както в много български села, поминъкът започва да се руши – тютюнопроизводството упада, младите тръгват към града и чужбина, училището затваря врати. Но въпреки това, геговчани намират начин да поддържат бащините къщи – не губят надежда, че някой ден поколенията ще се върнат.
Кметската история на Симеон Китанов започва неочаквано – през 1988 година, когато за първи път в района се появяват „алтернативни“ кандидати. На общоселско събрание хората решават да го предложат. Избират го с две трети мнозинство. Така започват годините, в които името му става част от живота на селото. Мандат след мандат – без да ги брои, както сам казва – той остава човекът, към когото се обръщат при всяка нужда, от път до водопровод, от спор до празник.
Не липсват и забавни случаи. Като онзи човек, който идва в кметството с „жалба“ срещу жабите, защото „след десет вечерта не
спирали да крякат в гьола“. „Каква заповед да напиша на жабите?“, смеейки се още се пита Китанов. Или този, който прерязал телефонния кабел над двора си, за да не „преминават думите на комшията“.
Не всичко през годините е било леко. Особено болезнена за хората остава несправедливата реституция – унищожени документи, изгубени регистри, земи преминали в горския фонд, без да могат да се възстановят в реални граници. Г-н Китанов разказва за унищожения църковен архив – случка, която и днес тежи в паметта на селото.
Но има и моменти, запомнени завинаги. През 1963 година Тодор Живков посещава Гега. Момичета в носии го посрещат, едното – сестрата на Симеон. Докато му разказват кои са махалите на селото, партийният и държавен ръководител чува името „Робо“ и отсича: „От утре – Волно!“
И така, до днес махалата носи това име.
Симеон Китанов носи в себе си тихата гордост на човек, който е бил кмет за своите съселяни – от времето, когато Гега е имало над 640 души население, до днешните около 200 по списък. Годините са променили селото, но духът остава. И той вярва, че така ще бъде – докато има кой да пази спомените и да поддържа къщите из тези планински склонове.
