Място: с. Катунци
Катунци е едно от онези села, които носят паметта за много животи, много съдби и няколко нови начала. Името му идва или от старото „катун“ – място, където живеели майстори-номади, или от турската дума за „възел“, „катинар“ – защото районът е бил важно кръстовище между планината и полето.
Първите сигурни сведения за селото ни връщат чак в XII век, по времето на Деспот Слав. В музея в Мелник още се пази каменен надпис, според който крепостните от Катунци били дарени на манастир, за да обработват лозята и да правят гроздов еликсир. После селото изчезва два пъти – казват, заради маларията от оризищата и двете реки, които се събират тук.
Голямото възраждане идва около 1850 г., когато Катунци отново се заселва – първо като търговско средище, после като житейско. Вторник е бил пазарен ден, а майсторите-цигани – ковачи, грънчари, самарджии – давали живот на селото. То обслужвало цели 16 планински села, имало хан за хората, слизащи към Петрич за лечение, и постепенно нараствало, докато достигне над 3000 души.
В по-ново време Катунци се превръща в истински образователен център. Училището е гордостта на селото – със стотици ученици, пансион, модерна база, дори болница. Тук се раждат много будни хора, а учителите от „старата школа“ оставят спомени, които още топлят.
Има и истории, които звучат почти невероятно. Как децата намират огромна кост в реката – оказва се кост от древен крокодил. Как ковачът Дедо Муца в годините на паричната реформа хвърля девет чувала със спестявания само и само да не ги даде на мошеници: „Не сте ги изкарали с труд“, казва. Това е човек от цигански произход – но с честност, пред която всички свалят шапка.
Катунци помни и последния бей – строг, но справедлив, стига хората да не крадат. Помни и трагедиите при смяната на властта, когато бедни турци са убити от разбойнически групи, а едно момче – Мехмедов – оцелява само защото българи го скриват. Фамилията му живее и днес.
Тук винаги са живели различни хора – българи, турци, роми – и отношенията са били добри, простички, човешки. Селото е минало през империи, реформи, търговски пътища и дълги години под османска власт, но е запазило нещо много важно: умението хората да работят заедно и да се уважават.
Катунци е село, което три пъти изчезва и три пъти се възражда. Може би затова тук паметта е толкова силна – защото хората знаят, че историята се пази само ако се разказва.
