Място: с. Любовище
В подножието на Пирин, край реката и зелените, и пясъчни склонове, се е сгушило малко село с необикновено име – Любовище. Началото му води към далечни времена, още през турското робство. От близкото село Тросково избягали двама братя и един техен братовчед със семействата си, за да търсят спасение. Те стигнали до това място, построили първите три къщи край водата на Кашинска река и така положили основите на ново селище. В района на Любовище се намира част от Мелнишките земни пирамиди.
През епохата на Българското Възраждане, този район бележи връх в своето развитие, като се наблюдават трайни достижения в областта на сградостроителството. Архитектурата тук е смесица от възрожденска къща, родопска и огражденско-малешевска къща, поради което малкото китно селце има уникална стойност. Характерна особеност са чардаклиите със скелетно-паянтова конструкция в някои от дворовете.
Но най–интересното в историята е името му. Защо се казва „Любовище“? Старите хора разказват две легенди.
Според първата, в селото живеела млада жена на име Люба – толкова красива, че хората я наричали „белия цвят на планината“. Тежка болест я покосила, но се случило чудо – оздравяла без лекари, само с вяра и по Божията милост. Хората вярвали, че Господ я е докоснал и я е върнал към живота, и нарекли мястото на нейното чудесно изцеление – Любовище.
Втората легенда е по-тъжна. Турски паша от Мелник чул за красотата на Люба и пожелал да я вземе в харема си. Но тя не се съгласила. За да опази честта и свободата си, Люба се обесила на дърво високо над селото. Когато хората минавали оттам, шепнели с възхищение и скръб:
„Люба… вижте какво е направила Люба.“
От тези думи, казват, се родило името – Любовище.
Днес, когато вятърът се спуска от планината и ромоли реката, сякаш още се усеща онзи дух – на любов, смелост и жертвоготовност, от които се раждат истинските легенди.
