Място: с. Пирин
Над село Пирин, в суровите склонове на Пирин планина, се намира местността „Змейовото езеро“ – място, за което хората от векове разказват истории. Там, казват старите, някога живеели змейове – силни, могъщи същества, които пазели своите територии и водели люти битки помежду си. Споменът за тях е толкова стар, че в него се преплитат легенди за прастари раси – грамадни хора, високи по три метра, чиято сила надхвърляла всичко човешко.
Една от най-запомнящите се истории е за красивата девойка от селото, която един змей силно пожелал. Майка ѝ, за да я спаси от отвличане, попарила лицето ѝ с вряла вода – тежка, но спасителна жертва. Змеят имал прислужник: гърбав, дребен човек от селото. Той носел храна, изпълнявал заповеди и бил свидетел на страховити сблъсъци между господаря си и други змейове.
Когато двама змейове се изправили един срещу друг, битката била така яростна, че скалите се трошели от ударите. След победата змейският прислужник трябвало да сготви сърцето на победения – защото, по старото вярване, така се предавала силата му. Докато готвил, той само докоснал чорбата с пръст, за да провери вкуса. А силата на змея била толкова голяма, че само този допир променил съдбата му.
В църковния двор на село Пирин и днес лежи огромен камък, тежащ три тона и половина – камък, който според разказите именно този човек поставил там сам, след като „опитал“ силата на змея. Нито път, нито техника можели да обяснят как е преместен.
Но зад легендата се крие и друг, по-земен пласт. През тези места някога са минавали кръстоносци – високи мъже в блестящи доспехи, качени на огромни коне. Лицата им били скрити, оръжията – непознати, а рицарските им обичаи – странни за местните. Как една проста стрела да прониже металната броня? За хората от онова време тези воини били като същества от друг свят. „Змейове“, както биха ги нарекли
Разказва се, че един ранен рицар се укрил в пещера в местността „Змейова дупка“. Слизал понякога до селото за храна – или за мома, която винаги връщал невредима. Някои казвали, че е човек. Други – че е змей. В пещерата и до днес личи издяланото голямо каменно легло, за което вярват, че е било негово.
Така легендата за змея от Пирин събира на едно място две епохи – приказното минало и реалната, забравена следа от кръстоносните походи. И напомня колко кратък е човешкият живот, и колко дълга – паметта на хората.
