Място: с. Гега
Село Гега лежи по южните склонове на Огражден – суров, но красив край, където хората отдавна живеят със земята, с овцете, с работата на ръцете си.
Две версии се разказват за името му. Според едната селото е основано от скотовъди, дошли от албанския край, а „гега“ означавала овчарска тояга. Според другата първият заселник се казвал Иван Гегата – и името му останало за всички.
Днешното село обединява три по-стари махали – Гега, Долни край и Учкунци, събрани в едно през социализма. Но в местната памет живее по-широкият кръг на т.нар. Игуменски (или Гумнички) 12 махали – Гега, Кюрилово, Зойчене, Долене, Робово, Водениците и още няколко. Всички те се наричали така, защото се разполагали като венец около стар манастир до село Водени. Казвали, че камбаната му се чувала във всяка махала.
Гега от векове е обградено от свети места. Наоколо имало оброчища – Свети Никола, Свети Илия, Свети Архангел, Свети Иван.
Най-старото е „Св. Никола“, където някога се е извисявала църква; днес личат само основите ѝ. Разказват, че царските двери на сегашната черква „Успение Богородично“ са били пренесени именно оттам. Хората все още почитат този хълм и гробището около него – място, където някога е имало село, наричано „Карово“.
Другото голямо оброчище е Св. Спас, където съборът се прави на Илинден. Откакто се помнят, хората там варят курбан от три
бели мъжки овена. Всеки носи своята лепта, а месото се раздава сурово: „да си го сготви човек както желае“. Попът понякога отказва да освети курбана, ако датата не съвпада с църковния календар, но геганци отговарят: „Който искрено вярва, знае кога е неговият ден.“
На Архангелов ден курбан се прави на друго място – високо над селото. Там някога две момичета видели „малко човече с бяла брада“, което им казвало, че трябва да се изгради свято място. Разказват още как един вол, дарен за курбан, сам се откъснал, побягнал и легнал точно под един бряст – сякаш сам посочил къде трябва да бъде принесен в жертва. Днес там строят параклис.
В Гега има още една почитана дата – 6 септември, когато махала Долни край прави курбан при железния кръст, поставен някога на голямо дърво. Старите хора свързват този оброк с години, когато мъжките рожби в махалата боледували – и курбанът останал като молба и благодарност.
Край селото има и други загадъчни места – „Невестинските гробища“, за които никой не знае чии са; „Краставото кладенче“, чиито води лекували кожни болести; местността „Рубица“, където според археолозите имало древно селище.
Всички тези истории, събрани от стария кмет Симеон Китанов, описват Гега не просто като село, а като пръстен от свети места, легенди и памет – живи следи от времето, когато хората са вярвали, че най-важното е да пазиш земята, вярата и обичаите си.
