Място: с. Яворница
В подножието на Беласица, там където планината хвърля сянка и пази селските дворове от горещините, лежи село Яворница – място с памет, която не избледнява. Тук, сред камъни, стари къщи и вековни истории, се раждат не само хора, но и занаяти, характер и съдби.
Такъв е и разказът на Олег Янкулов – каменоделец „от седми клас“, както сам се шегува. Занаятът в Яворница не се учи от книги. Той се предава през ръцете – от старите майстори на площада в Сандански, от лиляновските и яворнишките каменоделци, които са „земеячески хора“, вкопани в камъка така, както други са в земята.
Тяхно дело са площади, църкви, къщи… дори софийския храм „Света Троица“.
Но личната история на рода Янкулови тръгва оттатък границата – от старите селища около Серес. Овчарски фамилии, които живеели свободно, местели се според сезона и здравето на децата, преминавали Беласица, както човек преминава от една стая в друга. Докато османската власт и Цариградската патриаршия не ги подгонват. Тогава родът се мести – Шугово (Платанакя), Долни Порой, Яворница… навсякъде оставяйки следи, каменни зидове, имоти и спомени.
Олег помни и друго – трудните години на разделение и преименувания. Спомня си танковете, които „стояли преди селото“. Спомня страх, но и нещо по-голямо от страха – човещината.
Спомня си как мюсюлманска жена връзва венец на главата на неговия дядо; как ходжата защитава две християнски деца; как някогашни конфликти не са успели да разрушат общия живот.
Историята продължава и през годините на ТКЗСто, когато, за да изплашат хората, взривяват стария Керимов мост край селото. През годините, когато милиционерските джипове обикалят местностите около Яворница в търсене на тракийско злато. През годините, когато цели родове се местят, други бягат, а трети – като Янкулови – остават да държат връзката между камъка и паметта.
Защото Яворница, казва Олег, е „страшно старо селище“ – с могили, оброци, изчезнали махали, разрушени каменни постройки, скрити пътища и легенди. Но най-голямата ѝ история е за това как хората – християни и мюсюлмани, бедни и богати, преселници и местни – живеят едни до други. Как в едно село всичко е преплетено: род, вяра, страх, гордост и обич.
А камъкът?
Той остава.
Както остава и паметта.
